Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени
След като работодателските организации бойкотираха договарянията за установяване на минималните осигурителни приходи по браншове, министърът на труда е решил да ги вдигне административно с 3,9% за 2018 година.
Причината за това е, че още от предходната година работодателите не желаеха да седнат от масата за договаряния и за 2017 година нямаше съглашения за смяната на МОД. Според министъра, в случай че това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили.
Да, само че те и в този момент са безсмислени, написа в собствен разбор Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането си като европейски казус за битка със сивата стопанска система, никой не си е направил труда да оцени дали в действителност работят и дали водят до понижаване на сивата стопанска система.
Второ, отразяват се отрицателно на стопанската система. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до банкрутиране на компании и уволняване на хора (особено когато се контракти голямото им нарастване с близо 30% в годината преди започването на кризата), покачват изкуствено разноските за труд и понижават чистите приходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна системи (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също нееднократно предложи преосмислянето им, тъй като спъват заетостта на нискоквалифицираните служащи и младежите.
Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2017 година написа, че макар замразяването на МОД, минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и групи специалности нарастват приблизително с 2,6 на 100 за 2017 година спрямо 2016 година поради новия размер на минималната работна заплата. В отчета на Европейска комисия за България за 2017 година също се споделя, че даже и при замразяването на МОД през 2017 година, те на процедура се повишават заради нарастването на минималната работна заплата през 2017 година, която работи като долна граница за МОД. В отчета за макроикономическите несъответствия на комисията от 2015 година пък ясно се показва, че при нискоквалифицираните служащи МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на договарянията сред обществените сътрудници и то тъкмо за най-уязвимата група на пазара на труда.
Четвърто, договарянията по този начин или другояче са фиктивни. Споразуменията по браншове постоянно са симулация на разговор сред обществените сътрудници (писали сме за това тук и тук) и се реализират единствено за някои браншове. МОД засягат 85 стопански бранша с към 2 млн. заети и нормално междинното им нарастване се разгръща административно от министъра и върху секторите без контрактувана смяна от обществените сътрудници. Единствено през 2013 и 2014 година тази порочна процедура с „ разпростирането ” бе краткотрайно замразена.
Всичко това демонстрира, че минималните осигурителни прагове от дълго време са потвърдили освен безсмислеността си, само че и вредата си върху стопанска система и работещите. В този ред на мисли те освен не би трябвало да се усилват от министъра, а би трябвало да се анулират. Особено в случай, че към този момент не може да става дума и за договаряния и съглашения сред работодателите и служащите.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Веселина Василева
Причината за това е, че още от предходната година работодателите не желаеха да седнат от масата за договаряния и за 2017 година нямаше съглашения за смяната на МОД. Според министъра, в случай че това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили.
Да, само че те и в този момент са безсмислени, написа в собствен разбор Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането си като европейски казус за битка със сивата стопанска система, никой не си е направил труда да оцени дали в действителност работят и дали водят до понижаване на сивата стопанска система.
Второ, отразяват се отрицателно на стопанската система. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до банкрутиране на компании и уволняване на хора (особено когато се контракти голямото им нарастване с близо 30% в годината преди започването на кризата), покачват изкуствено разноските за труд и понижават чистите приходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна системи (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също нееднократно предложи преосмислянето им, тъй като спъват заетостта на нискоквалифицираните служащи и младежите.
Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2017 година написа, че макар замразяването на МОД, минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и групи специалности нарастват приблизително с 2,6 на 100 за 2017 година спрямо 2016 година поради новия размер на минималната работна заплата. В отчета на Европейска комисия за България за 2017 година също се споделя, че даже и при замразяването на МОД през 2017 година, те на процедура се повишават заради нарастването на минималната работна заплата през 2017 година, която работи като долна граница за МОД. В отчета за макроикономическите несъответствия на комисията от 2015 година пък ясно се показва, че при нискоквалифицираните служащи МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на договарянията сред обществените сътрудници и то тъкмо за най-уязвимата група на пазара на труда.
Четвърто, договарянията по този начин или другояче са фиктивни. Споразуменията по браншове постоянно са симулация на разговор сред обществените сътрудници (писали сме за това тук и тук) и се реализират единствено за някои браншове. МОД засягат 85 стопански бранша с към 2 млн. заети и нормално междинното им нарастване се разгръща административно от министъра и върху секторите без контрактувана смяна от обществените сътрудници. Единствено през 2013 и 2014 година тази порочна процедура с „ разпростирането ” бе краткотрайно замразена.
Всичко това демонстрира, че минималните осигурителни прагове от дълго време са потвърдили освен безсмислеността си, само че и вредата си върху стопанска система и работещите. В този ред на мисли те освен не би трябвало да се усилват от министъра, а би трябвало да се анулират. Особено в случай, че към този момент не може да става дума и за договаряния и съглашения сред работодателите и служащите.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Веселина Василева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ